Природната красота и хармония

Пак из тебе хода,
о, природо свята,
пак дишам свобода,
гледам небесата.

Пак любя, пак мога
да чувствувам чисто,
да съзирам бога
във всякое листо.

В мен млъква борбата
и човешкий ропот,
внимава душата
в чудния ти шопот;

в небето, в горите
животът се смее,
славей гласовити
из клоните пее,

и вадата бъбли
и шумата шушне,
и облакът пъпли
в бездните въздушни.

И всичко безбрежно,
и всичките твари
здрависват ме нежно,
кат познайник стари.

Иван Вазов